Полея Увода - Погосът

Во белом съвете
Еси гърад чёрен,
От люда сокъровен.

Именем зънаем,
Пълотью усътълан,
Бытъносътью забъвен.

Как по тем дорогам
Гърада тайного
Я пойду пъройду.

Исъпърошу я серъдъце
Именем незънаем,
Но тебя найду.

Исътинно, исътинно, исътинно...
Капъли кърови на земь падут,
Высътълана, высътълана, высътълана
Дорога к тебе наяву.

Съделано, сълажено,
Гърад неминуемо тих,
Ивы огълядом желанным
Зърели къто мой жених.

Wlasba, Mystic Полея Увода Погосът